ЛАРП

21 Април, 2018, 11:59:35 am
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

ЛАРП България - НОВИНИ

ЛАРП » Хроники » 2010 » Сталкерски ларп II: Мутация (Модератор: gadina_prokleta) »Тема: През очите на героя

Автор Тема: През очите на героя  (Прочетена 1327 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

gadina_prokleta

  • Moderator
  • Публикации: 2547
  • Liked: 438
  • светъл елф
    • Профил
    • Bright Future
През очите на героя
« -: 25 Октомври, 2010, 22:45:48 pm »
Какво се случи с вас на този ларп?
       

GraHaz

  • Принцът на крадците
  • *******
  • Публикации: 3405
  • Liked: 415
  • Khaaaaaaaaan!!!
    • Профил
    • Van Lalov
Re:През очите на героя
« Отговор #1 -: 25 Октомври, 2010, 22:55:22 pm »
Умрях.
Here I sit, brokenhearted,
Came to shit but only farted...
Грахаз ме удари по носа!

Vallez

  • Публикации: 6
  • Liked: 0
    • Профил
Re:През очите на героя
« Отговор #2 -: 26 Октомври, 2010, 01:14:52 am »
На 2 пъти щях да умра от ужас, веднъж и от мутанта - удари ме и ми захапа пръста, обаче в крайна сметка успяхме да го вържем. Успях да се излекувам с 2 болезнени инжекции в гъзо. Иначе забогатяхме, аз не умрях при последната атака на мутантите, понеже успях да се "кашонирам" благодарение на моята раничка-храст. Като цяло дори станах по-добронамерен към мутантите, но те решиха да ни изхбият и ми развалиха отношението. :D

lady Marian

  • Her Highness
  • ***
  • Публикации: 599
  • Liked: 277
  • Defender
    • Профил
Re:През очите на героя
« Отговор #3 -: 26 Октомври, 2010, 08:01:11 am »
Доктор Петрова успя да оцелее от началто до самия край. Макар да не успя да направи някакъв значим научен пробив, благодарение на безстрашната команда на лейтенант Благоев, невероятните момчета с кодово название "Пингвините от Мадагаскар", успя да направи неимоверно количество наблюдения в Зоната и да изследва много артефакти, за да събере материал за по-нататъчни проучвания на Зоната. Макар да беше водена само от любовта си към науката в самото начало, в процеса на работа беше трогната от невероятните неща, на които бяха способни бившите военни, с които работеше и от това, как се излагат на огромни рискове (и оцеляват!) в името на заразените си бойни другари и леко и неусетно прие тяхната кауза и за своя.
I sometimes fancy myself as an evil which exists to oppose other evils

Miroslavix

  • Публикации: 35
  • Liked: 3
    • Профил
Re:През очите на героя
« Отговор #4 -: 26 Октомври, 2010, 09:00:51 am »
Мисията на д-р Владжиевски беше пълен провал. Още при първото му влизане в Зоната забрави за какво го бяха изпратили - както старателно подготвената му легенда, така и реалните му задачи. Единственото, което го интересуваше, беше да влиза пак, да преживява тръпката от дебнещата наоколо Смърт и радостта от измъкването жив (и донякъде здрав). Всъщност при последните събития (да се чете: "края на играта") той беше замръзнал неподвижно, докато група мутанти го душеха и се чудеха какво да му сторят. Така и не се разбра какво се случи с него и дали изобщо е жив - май никой не го е виждал след това. Може би се е измъкнал някак от Зоната и си е тръгнал тихомълком. А може би в момента се скита вътре, променен до неузнаваемост и изкарващ акъла на следващите луди глави, търсещи си белята Там...

Едно е сигурно - ако някой му каже утре: "Тръгвай към еди-коя си Зона", не би отказал за нищо на света.
In vino veritas.

Mayvena

  • Публикации: 395
  • Liked: 156
  • Paladin tank in the field!
    • Профил
    • Моят блог
Re:През очите на героя
« Отговор #5 -: 26 Октомври, 2010, 09:09:57 am »
Джеймс Уиндчейсър загина при среща с мутант при второто си влизане в Зоната. Последната му мисъл беше "По дяволите, амунициите никога не стигат...".

Karas Galadon

  • Миритрас-организация
  • *
  • Публикации: 157
  • Liked: 42
    • Профил
Re:През очите на героя
« Отговор #6 -: 26 Октомври, 2010, 10:07:25 am »
Къде попаднах.....  ??? ??? това бе въпроса който си задавах близо година след като се присъединих към Терористичната организация... (представяща се пред света като SafePharm United 4 ). Шефката на организацията ме вербува след като сринах правителството на САЩ.... (въпреки че беше прекалено лесно... все пак ми достави удоволствие да видя как цялата държава рухва... и то само с натискането на 3 копчета и една глътка бира...

В организацията не бях единствения хакер... Една рускиня също се опитваше да прави това което и аз.. но до този момент нямаше по-добър от мен... Кевин Уознак...( по прякор Плъха)...

Освен рускинята (която доста си падаше по-грубата сила... ) в организацията имаше най-различни хора... най-силно впечатление ми направи Хлапето...  Тя бе 15 годишно момиче което можеше да взриви цял град като Ню Йорк с няколко пръчки самоделен динамит.... всеки с професията си...

Другите индивиди бяха лекари,крадци,сталкери,учени... всичко което ни трябваше когато получихме мисията....

Получихме писмо за Зоната...  задачата  ни бе прецакаме останалите и ако можем всичко да приключи в наша полза...

Когато пристигнахме в близост до зоната видяхме че е доста претъпкано...явно не само ние бяхме научили за съкровищата които Зоната пазеше...

След като си направихме нещо като лагер всеки тръгна по някакви задачи... Хлапето и Стареца влезнаха в Зоната първи последвани от един друг сталкер  и 2ма учени...

Аз правех това в което ме биваше най-много... успях да реша всички задачи които ми дадоха и заради това получих над 4000 долара... (мизерни пари ако питате мен...)

След като си свърших работата реших да влезна в зоната заедно с Шизу. (Тя беше доста добър крадец,въпреки че страдаше от раздвоение на личността. ) След няколко срещи с мутантите,които едва не ме оставиха вцепенен,успяхме да обиколим целия 2ри етаж на една от сградите...

Когато се върнахме обаче видяхме че военните са успяли да хванат един от мутаните,което ни накара да вземем крайни мерки...

Старецът и аз се втурнахме напред с извадени пистолети,докато Хлапето заплашваше всички с 8 пръчки динамит ;D

Тези наши действия позволиха на мутанта да избяга,като на помощ му се привлече и един от неговите...
Запътихме се навътре в зоната,където поискаме помощ от мутантите... (ние им помогнахме и се надявахме и те да ни помогнат)

След като ни огледаха хубаво.... те ни заразиха и ние станахме едни от тях... чувствахме зоната като част от нас..

Започнахме да се превръщаме в мутанти  и в един момент.. .всичк тръгнахме на лов.... тези които заплашваха зоната щяха да си платат......

Стигайки лагерите на военните и на останалата паплач... нещо се случи....

Чухме сирена,която ни накара да полудеем и да атакуваме всичко което видехме.... Убивахме всичко и всеки..... освен една журналистка .... когато я видях нещо ми подсказа че не трябва да и причинявам болка... приближих се до нея и просто и казах... : Плъхи е Умен..... и изчезнах  в нощта...

Това бе последното нещо което успях да кажа преди да стана част от зоната.....

Aerie

  • Публикации: 1397
  • Liked: 278
  • Грешка на източното пекарско изкуство
    • Профил
Re:През очите на героя
« Отговор #7 -: 26 Октомври, 2010, 13:27:51 pm »
Ми, мутирах  ::)

Подробна история по-късно, като имам време ^^


_Хадес_

  • Публикации: 46
  • Liked: 4
    • Профил
Re:През очите на героя
« Отговор #8 -: 26 Октомври, 2010, 15:22:19 pm »
един бърз край :
 
............  Докато с Ло бирихме на бара  :cheers:  , чух някъква суматоха зад гърбовете ни. Обръщам се и кво да видя - Природо защитниците наизвадили патлаци и се изнизват по възможно най - шумния начин с единия мутан и дори си бяха набавили член на Ал кайда който си беше донесъл шарено елече с пръчки динамит по него. Притисних се ... това внезапно притиснение явно беше от все по ясното виждане на дъното на чашата - поръчах си нова и се успокоих. ..... Около 2 часа по-късно с Ло ни писна да стоим покрай раздразнени военни, замръзващи сталкери и оня откачения доктор дето само да дрънка и да зима пари друго качествено почти не правеше. Хванахме си багажериите и потеглихме по посока на избягалия мутант, които се изнесе с гусподата и дамите от зелени балкани. След извесно вървене стигнахме до сграда заобиколена от клюкари и тук там някои военен. Като погледнахме през прозорчето на мазето видяхме мутантите и членовете на организацията да се въртят около някъкво кълбо. Единия мутант ни забеляза и направи жест, с които викаше Ло на вътре. Вследващия момент до мен нямаше никои и колегата ми припкаше на вътре. ........ след няколко минути и аз се озовах вътре вече помлян от суматите аномалий и леко психясал ама с последни пари си взех спринцовки от доктора и се възтанових. Отидохме до кълбото ама колегата ми го отнесе за малко да пукне ама оцеля. Мислейки, че и аз ще го отнеса отидах и аз до него, но нищо не ми стана  ??? . Докато го разглждах нещо и си мислех за тея в лагера как се опитаха да ми видят сметката и си мислех кво било яко да се разшири зоната и да ги избие всичките. Часовника ми извъня. Оставаха 2 минути до сирената и щеше да стане мазало. Плюхме си на петите и незнам как, но се изнизахме през онова малко прозорче през, което едва едва преди 5 мин си показвахме главите. ....... около 10 минути път се срещнахме как с щастливия барман - Щастлив , щастлив , колко да е щастлив  ;D ? Ударихе по едно бързо и отидохме край огъня. Тъкмо се онесох и ми се доспиваше и чух кофти звук от разкъсване на човешка плът, писъци , ръмжене. Ло направо ме хвана за дрехата и тргна на някъде повличайки ме. Когато почнах да ходя вече пожелание и се усвестих от дрямката забелязах, че мутантите са в лагера и трпят всичко наред. Скрих се зад бара а Ло върху бара. След 10 минути като утихна се върнахме и видяхме всичко да е в кръвки и мръвки. И така свихме всичко което ставаше за нещо от труповете и решихме да поживеем малко в бара, имаше и някъкво оцеляло момиче. Беше много щастлива защото си говорела и играела с мутантите- по нейните думи  :o .
Как да не заобичаш зоната  ;)